Един ученик от пловдивска елитна гимназия, разказвайки ми, че има желание да кандидатства Журналистика в СУ, ме попита какво се иска, за да станеш журналист - "Такъв де, като вас - радиоводещ!" - бяха точните му думи.

...

             Можех да започна с образованието. Щях да му кажа, че добрият журналист трябва да познава езика и затова му трябва някоя филологическа специалност...

...

           Може би трябваше да кажа, че за да си журналист ти трябва огромно желание и готовност да си винаги неразбран от всички. Неразбран от интервюираните (особено политиците винаги са недоволни). Неразбран от зрителите или слушателите - те винаги смятат, че не си задал точните въпроси, че си мълчиш, защото или си тъп, или си корумпиран. Неразбран от шефа ти, който винаги смята, че ти плаща повече отколкото изработваш, и че ти самият работиш по-малко отколкото той ти плаща в действителност. Така че за да си журналист е необходимо да си маниакално отдаден на работата си и да не очакваш добра дума или дори добро заплащане. Ще трябва да приемеш, че ще отсъстваш от къщи често, а когато се върнеш, мислите ти ще продължават да блуждаят в материала, който си направил с цялата си душа и който ще остане неразбран от всички, изброени по-горе.

            Изминаха още 10 секунди.

            Ученикът продължаваше да ме гледа с големите си жадни за знание очи. Разбирах, че трябваше много бързо да кажа нещо много умно, иначе щях да бъда много загубен. Имаше разбира се нещо, което беше действително важно и дори задължително. Това което бях на път да му кажа нямаше нищо общо с образованието или журналистическата теория; с връзките за уреждане на наши хора или наследствените журналистически династии, които са плъзнали навсякъде. Нямаше нищо общо с медийната мегаломания, с журналистическата звездомания, с политическия пиар или чистата платена журналистика. Това което щях да кажа, нямаше дори да се доближава до самата дейност на журналиста, защото за да изпълняваш задълженията на тази професия е важно да си обикновен и близък до ежедневието на обикновените хора. Тогава ще задаваш точните въпроси и ще изпълняваш мисията на журналиста, която от десетилетия е оценена толкова високо, че навсякъде в цивилизования свят се нарича "четвърта власт".

            Последните 10 секунди отминаха и аз бях готов да разбия детската мечта на моя събеседник.

           - Най-важното, за да бъдеш радио журналист - започнах аз, леко забързано, защото вече бяха закъснял с 30 секунди, а и едно телевизионно предаване вече започваше.- е да бъдеш спокоен, комуникативен и готов да слушаш.

            Момчето ме гледаше леко подозрително и аз реших да бъда кратък:

            - Ако искаш да бъдеш журналист, трябва да намериш език с всеки човек, с всяка компания с всяка възраст. Трябва да намериш тема за разговор с циганина боклукчия, с плешивия професор, с пребитата жертва на насилие, с политика популист (те всички са такива, защото това пък е тяхната работа) с наркоманизирания тийнейджър, със срамежливия музикален талант, с полицая манипулатор, с шампиона по информатика, с разочарованата бабичка, която по принцип би определил като "червена" и нейната тригодишна внучка, която неистово желае да изпълни в ефир "Мила моя, мамо" за пети път. 

             Когато си готов с всички тези хора да седнеш на една маса и да проведеш смислен, толерантен разговор с послание, предназначено за повече от 5 души, то ти си вече истински радио журналист. 

             Естествено необходими са и някои други практически познания и умения, за които ще стане дума в следващите страници.

             За този мой любознателен гост и за всички, които искат да надникнат зад кулисите на работата в радио са следващите глави."