Автор

Тук ще намерите разкази и по-дълги форми, по теми които са ме вълнували през годините.

„Как стигнахме до тук?“

    2029г.

    Писателят стоеше пред празния екран. От улицата през затворените прозорци нахлуваше светът. Чуваха се сирените на полицейски коли и сирени на линейки. От години установи различия в тоналността на двата типа сирени и сега, без да поглежда, можеше да отгатне дали минаваше линейка, или патрулка. Почувства се особено угнетен, когато дойдоха и отнесоха колата му. Да, не я беше карал от пет години и все пак, ръждясващите останки от нея, отпред на паркинга, напомняха за миналото на свободното движение, и даваха надежда за бъдеще. Но Държавният щаб беше прав. Това беше единственият начин. При липсата на ресурси, неизползваните автомобили бяха необходими за благото на обществото.

Прочети още...

#Ставай!

   „Вървя по тротоара и виждам Комшията целия маскиран в защитно облекло - озърта се, гледа си в краката. Сложил тъмни очила, с качулка, медицинска маска на лицето и с дъждобран (като антивирусен костюм го ползва). Ха, мисли си, че няма да го позная. Приближавам се и от разстояние, за да ме чуе, викам:

-Еййй! Комшиии! Здравей, беe! – леле Комшията като се стресна! Като се хвърли във въздуха, все едно го ритнах! Подскочи едновременно хем към, хем от мен! Не знам как да го опиша, но в следващата секунда видях как маската му хвръкна на една страна, физиономията му още беше учудена, че съм го разпознал, а Комшията лети към тротоара и пльооос! Се размаза на плочките!

Прочети още...

2039 Имало едно време...

Трябваше да стигне там до 5 , а имаше още три пропусквателни пункта. Средно по 12 минути, и после докато се изкачи до 9-тия етаж… Щеше да закъснее.
-Вие!
-На повикване съм. Аз съм компаньон. – Полицаят го изгледа пренебрежително. Вече беше позволено и въпреки това хората в униформа гледаха на компаньоните с презрение, макар че почти всички ги ползваха.
-Тръгвай! –мина на „ти“ полицаят и му върна телефона, с баркода от поръчката…
Ако на всяко КПП го заговаряха щеше да закъснее още повече.
Преминавайки покрай дигиталната стена, тя се активира:

Прочети още...

Ще ти разкажа...

-Сега ще ти разкажа, Мъник… – записът продължаваше, но той гледаше през терасата и мълчеше. Паркът беше ограден от четирите страни от дълги 8-етажни блокове. Не можеше да каже точно, но в дългите нощи взирайки се в тези блокове, умножавайки и делейки, броейки и включвайки неравенства с неизвестни (не че от всичко това имаше смисъл и все пак, той го правеше, какво друго да прави професор по математика вкъщи вече 10 години?), стигна до бройката 1850 души. Толкова имаха достъп до неговата гледка. Като изключеше процента на незрящи, лежащо болни, гледащи постоянно информационни канали, спящи или гледащи през другите си тераси и прозорци (още едно смислено изчисление!), потенциално в този момент към парка гледаха между 50 и 90 души.

Прочети още...

Кулата на Бог

         Разказът е посветен на откриването на Пловдив ЕСК 2019г. Лично аз съм убеден, че изкуството е задължено да провокира (дебати, спорове, чувства...) и това е факт. А относно разказа, винаги съм се питал какво ще стане ако...

Кулата на Бог
 
12.01.2019г.
19.15ч. Околоземна орбита. Извънземен кораб „Разбирателство“.

-Капитан Хър, земляните подават сигнала. Явно са готови и искат среща.
-Крайно време беше, помощник Мър. Чакаме от 50 години! Откъде предават? Зона 51?
-Не! Ъъ! Предават, ъъъъ. От България, град Пловдив, до Пощата!?
-Какво е България, град Пловдив, до Пощата?
-Според нашия, ъъ, местен агент Гуглю, това е страна във, ъъ, Източна Европа, град с малко хора и голяма Поща, около която копаят дупки от десетилетия...
-Защо говориш така на „ъъ“?
-Вече си инсталирах местния български език и според Гуглю това е една от най-употребяваните думи в последно време там.
-Инсталирай го и на мен и да потегляме.
-И, ъъ, капитане, те са подготвили церемония по посрещането. Предавателят, ъъ, е ограден от нещо като сцена и над 50 хиляди земляни ни очакват, за да ни приветстват.
-Прекрасно! Най-после уважението, което заслужаваме. Телепортирай ни направо на сцената. Нека видят на какво сме способни!

Прочети още...

Кръв и Шеридън

Разказът е написан като отговор на Стивън Кинг, който в своята книга "Мемоари на занаята" поставя задача към читателите...
 
Кръв и Шеридън
 
„Точно когато си мислиш,
че си открил щастието, разбираш,
че гризеш изгнила ябълка.
 За да си сигурен,
че мекото съдържание в устата ти
 са сдъвканите червеи,
 трябва да видиш гнилочта с очите си.
Но Тогава е твърде късно...“
 
      Том Парео не знаеше нищо за гниещи отвътре ябълки, още по-малко се интересуваше от вглеждане в хорските приказки за някои странности от характера на Мелани Аткинс – официалната му съпруга от цели четири часа. Не се замисли и защо тя не излизаше вече половин час от проклетата тоалетна на ресторанта. Кумът му няколко пъти идваше, за да ги търси за най-важния момент от всяка сватба – жартиерът на булката. Том Парео вече беше изпил почти половин бутилка скоч (не че беше алкохолик, просто наздравици с всеки в ресторанта, тостове, горчиво, горчиво и сега направо едва фокусираше очертанията на вратата), а тепърва трябваше да сваля букета и да хвърля жартиера или нещо подобно. Но защо се бавеше тя?

Прочети още...

Недей!

ВОДА
                                               08.15ч.
 
-Вие слушате  радио Тракия  !Аз съм Тони, а сега продължаваме по темата днес -“Бедствията”!?! Анализите сочат, че най-много катаклизми  се случват в Северна Америка!Ако това е така , бога ми не искам да съм американец! Учените от университета в Калифорния са открили , че в големите природни бедствия  има определена цикличност. Според същия любопитен  доклад бедствията може и да се случват заради, цитирам: “ Наличието или отсътвието на определени хора”… Което означава , че  земетресенията или наводненията, например, могат да  ни преследват като лошия късмет!!!Ха, ха -представяте ли си какво би станало ако навсякъде , където и да отидете се случват наводнения! Сигурно ще заключите- След мен потоп!!!( следва ефект-гръмотевици в ефир , придружени от истеричен инструментал. Водещият продължава с престорен страх ! ). О, ето , чувствам , че нещо лошо ще се случи , но аз предполагам .., даже знам , че лошото нещо е всъщност лошото момиче на шоубизнеса- бедствието “Мадона”, която се развихря…
……………………..
-“Бедствия?Какво знаеш за тях, скапан радио мазняр!”

Прочети още...

Аз съм предателят на Левски

Разказът "Аз съм предателят на Левски" е спечелил конкурс на сп. "Осем" и е публикуван за първи път там.

- А за Левски знаеш ли? - попита ни в клин, ни в ръкав.
- Имаш предвид Левски от 1914г. Шампиони на България и така нататък...
- Не, за бога, имам предвид Другия! – Сопна се Физика като натърти на Другия, сякаш разликата беше от значение.
- Имам предвид Васил Иванов, Дякона, Апостола, с прякора Левски...

Беше сряда и в заведението очаквано нямаше никой. Бармана бършеше капките от измитите чаши и запълваше свободното време с превъртане на мп3-ките от диджейската уредба. До края на работното време оставаха четири дълги самотни часа.  
       Нямаше как да не го забележи. Възрастен мъж с овехтяло палто. Бармана отдавна играеше със своите клиенти една необявена игра - Познай колкото можеш повече за личността на посетителя само по външния вид. Беше постигнал завидни успехи. От няколко жеста, две-три изречения, облеклото и течното съдържание на поръчката, той можеше да отгатне служебното положение, семейното състояние и дори причината за тъжната физиономия на всеки клиент. Възрастният мъж се движеше бавно, с леко наведени рамене. Връхната дреха беше разкопчана и отдолу се виждаше дебел вълнен шал. Под него се очертаваше яката на риза, покрита от пуловер на ромбове. 

Прочети още...

Магнум блъд \ Magnum blood

Разказът "Магнум блъд" е посветен на една възможна дистопия. Експеримент - това да е разказ само с диалози, без описания и авторова реч.

Магнум блъд

Стенограма от аудиозапис на социоаналитичен преглед на задържания за убийство,
непълнолетен гражданин – Петър Иванов Георгиев.
Проведена във Второ РПУ Пловдив.
Дата: 10.02.2050г.

          Записът започва със стъпки и затваряне на врата. Качеството не е добро. Чуват се странични звуци и най–вече радиоапарат, вероятно от съседна стая. След известно време тишината е прекъсната:
         

       –Ще ми разкажеш ли какво се случи?
        –Не съм длъжен да говоря с вас. Дори няма да стоя дълго  тук. Ще изляза до час. Така че да си спестим глупостите и да помълчим.
        –Така е. Може би в момента ти подготвят документите. Скоро ще си вървиш. Още една причина да ми разкажеш за онзи ден, когато срещна Георги Михайлов Петров. Той ти беше  приятел, нали.
       –Копелето стреля по мен и рани друг мой приятел, получи си заслуженото и точка... След малко си тръгвам...
       –Стига си бързал, наистина си тръгваш, но помогни ми да разбера ЗАЩО?
       –Защото така стоят нещата на улицата, Психо! Убиваш или те убиват. В случая аз съм жив.
       –Но Георги не е.
       –Дяволски си права, жено, и аз съм доволен от това. Ако можех да се върна, пак бих го убил като куче! Но скоро ще си вървя и нямам време да се занимавам с теб.

Прочети още...

Шесто чувство

Разказът "Шесто чувство" спечели конкурса, посветен на писателя-фантаст Агоп Мелконян. Илюстрацията е авторска и специално изработена от Матея Аркова, за което БЛАГОДАРЯ!

Известно време работех като Вътрешен глас. Беше нормална работа от осем до пет. 
          Вътрешният глас се намесваше, само когато човекът го потърсеше. Тогава правех бърз анализ в зависимост от страховете и личния му опит и му давах отговор, под формата на съвет от вътрешното му Аз. Съвсем друг беше въпросът дали човекът щеше да ме послуша. Имаше случаи, при които хората никога не се допитваха и никога не приемаха съветите на вътрешните си гласове. От това понякога имаше последствия, но много често не произтичаше нищо конкретно или със сигурност нищо конкретно лошо за човека. В крайна сметка ние не сме врачки, та да можем да познаем точно какво ще стане и едва ли не да предвидим бъдещето. Не, ние само анализираме поставения въпрос, използваме личния опит и качества на човека и му даваме алтернативно мнение. Понякога изкушението да бъдеш "настоятелен" вътрешен глас, и да побутнеш съдбата на човека в някаква посока, беше огромно. Но това е забранено. Всички случаи на злоупотреба с вътрешни гласове са завършили трагично, както за човека (обикновено свършва в болница с шизофренно разстройство), така и за вътрешния глас, който бива отлъчен от задължения, разбирайте изключен от системата за вечни времена. 

Прочети още...

Още статии ...

  1. "Нали ви казах!" / I told you so