-Сега ще ти разкажа, Мъник… – записът продължаваше, но той гледаше през терасата и мълчеше. Паркът беше ограден от четирите страни от дълги 8-етажни блокове. Не можеше да каже точно, но в дългите нощи взирайки се в тези блокове, умножавайки и делейки, броейки и включвайки неравенства с неизвестни (не че от всичко това имаше смисъл и все пак, той го правеше, какво друго да прави професор по математика вкъщи вече 10 години?), стигна до бройката 1850 души. Толкова имаха достъп до неговата гледка. Като изключеше процента на незрящи, лежащо болни, гледащи постоянно информационни канали, спящи или гледащи през другите си тераси и прозорци (още едно смислено изчисление!), потенциално в този момент към парка гледаха между 50 и 90 души.
Толкова виждаха как мечката си играе с двете мечета в бърлогата, която си изкопаха под пързалката на детската площадка. Тя отдавна беше обрасла в гъсти храсталаци, но горната част (гъбка) все още се виждаше. Дойдоха миналата година. Хранеха ги хората, които им хвърляха храна от балконите. Беше забранено, но поне тази забрана все още не можеше да се следи. Мечетата бяха добре хранени и изобщо не напускаха междублоковия квадрат, който беше станал тяхна територия. В квартала два пъти на ден, и то по улиците от другата страна на парка, минаваше един камион – сутрин носеше храната, вечер взимаше боклука. Когато чуеха двигателя първоначално трите мечки се криеха под пързалката, но постепенно той не им правеше впечатление.
Изведнъж голямата мечка наостри уши и се изправи! Това беше ново. Той се загледа какво ставаше. Далеч в края на междублоковото пространство храстите се размърдаха и от тях подскочи грациозно елен-лопатар. Загледа се сякаш в посоката на мечката. Тя също гледаше натам неподвижно. Еленът обърна глава и все така господарски прескочи близките храсти, които водеха към съседното междублоково пространство. Мечката се завърна към обичайното – буташе по-малките мечета насам-натам – може би играеха? Следобед щяха да започнат да се приближават до блоковете, за да търсят храната, която сме им хвърлили през нощта.
-Ще ти разкажа, Мъник, за живота преди…
28.03.2020г. Фрагменти. Мишо Гръблев