Трябваше да стигне там до 5 , а имаше още три пропусквателни пункта. Средно по 12 минути, и после докато се изкачи до 9-тия етаж… Щеше да закъснее.
-Вие!
-На повикване съм. Аз съм компаньон. – Полицаят го изгледа пренебрежително. Вече беше позволено и въпреки това хората в униформа гледаха на компаньоните с презрение, макар че почти всички ги ползваха.
-Тръгвай! –мина на „ти“ полицаят и му върна телефона, с баркода от поръчката…
Ако на всяко КПП го заговаряха щеше да закъснее още повече.
Преминавайки покрай дигиталната стена, тя се активира:

-Здравей… (две секунди, докато го разпознае системата), Мартине! Последно си пазарувал… (още две секунди), вчера. Днес нямаш ли нужда от… (още секунда) любимата си готова храна. Запасите в хладилника  ти са на привършване, палавнико (най-ужасно беше електронното им чувство за хумор)!
-Не, не поръчвай нищо! Ще хапна навън!
-Добър опит за шега, Мартине! -Скастри го сексапилният аватар в костюм на стюардеса. Явно бяха изчислили след многобройни сканирания и алгоритми, че си пада по стюардеси. Така беше.
-Навън е забранено! Ще ти поръчам китайско или… (две секунди да зареди) днес е вторник, ти предпочиташ българско. Порция пълнени чушки ще те чакат пред вратата в 21.30ч. Ако искаш да са топли, не закъснявай! - намигна му аватарката.
Ужасно! Толкова обичаше пълнени чушки. Защо изобщо разговаряха. Можеше просто да поръчат чушките и готово. И после се сети. Закъсненията от две или три секунди. Системата още не беше усъвършенствана. Но и това щеше да стане. Ще бъде за всеобщото добро. И тогава, може би нямаше и да говорят…
-Бъди здрав и не забравяй! Ако нямаш работа навън – стой си вкъщи!!! – Наведе се тя към тротоара и размаха заканително дигиталното си пръстче. После се изправи и продължи със звънъкия си глас -  Общият брой на активните вируси в града е 84. Постоянно изолирани, за тяхно добро, са две трети от гражданите. Заболелите през днешния ден са 815 души. Само до обяд са починали…
Мартин не я слушаше, а зави зад ъгъла. Там дигиталната стена не работеше. Още две КПП-та и блокът на клиентката беше наблизо.
-Закъсня!!! – чу дрезгав и недоволен глас от домофона.
-Съжалявам! КПП-та…
Вратата към стаята за срещи се отвори. Там естествено нямаше никой. Мартин дълго си ми ръцете. Дезинфектира всичко, което носеше. После взе оставената книга и седна пред стъклото.
-Пепеляшка - започна той -  От Шарл Перо...
Отвъд стъклото старицата стоеше на дървен стол, усмихваше се, а очите и бяха пълни със сълзи. Услугите на компаньон бяха скъпи. Едва ли ще може да си позволи друг в следващите няколко месеца. „Ако въобще е жива!“ – помисли си Мартин. Хората умираха постоянно в тези дни, или поне така излизаше от ежеминутната сводка на починалите, която се съобщаваше при всеки възможен случай… Той пое дълбоко дъх и макар да идваше тук през няколко месеца и да знаеше приказката наизуст, зачете:
-Имало едно време един благородник, който…

Мишо Гръблев 30.03.2020г.